МНОГОЛЪЧОВ СОНАРИ
Многолъчевият ехолот е вид сонар, който се използва за картографиране на морското дъно. Подобно на други сонарни системи, многолъчевите системи излъчват звукови вълни във формата на ветрило под корпуса на кораба. Времето, необходимо на звуковите вълни да отскочат от морското дъно и да се върнат към приемника, се използва за определяне на дълбочината на водата. За разлика от други сонари, системите с много лъчи използват формиране на лъч, за да извлекат информация за посоката от връщащите се звукови вълни, произвеждайки ивица от показания на дълбочината от един пинг. Многолъчевият ехолот е устройство, което обикновено се използва от хидрографски геодезисти за определяне на дълбочината на водата и естеството на морското дъно. Повечето съвременни системи работят чрез предаване на широк акустичен ветрилообразен импулс от специално проектиран преобразувател през целия откос напречно на релсата с тясна надлъжна релса, след което образуват множество приемащи лъчи (формиране на лъч), които са много по-тесни в напречната релса (около 1 градус в зависимост от системата). От този тесен лъч след това се установява двупосочно време за пътуване на акустичния импулс, като се използва алгоритъм за откриване на дъното. Ако скоростта на звука във вода е известна за пълния профил на водния стълб, дълбочината и позицията на обратния сигнал могат да бъдат определени от ъгъла на приемане и времето за двупосочно пътуване. За да се определи ъгълът на предаване и приемане на всеки лъч, многолъчевият ехолот изисква точно измерване на движението на сонара спрямо декартова координатна система. Измерените стойности обикновено са наклон, наклон, накланяне, отклонение и посока. За да се компенсира загубата на сигнал, дължаща се на разпространение и поглъщане, в приемника е проектирана верига за усилване, променяща се във времето. За дълбоководни системи се изисква управляем предавателен лъч за компенсиране на наклона. Това може да се постигне и с формиране на лъч.
